4 сент. 2022 г., 12:22  

Топъл къшей от пита

549 5 18

Топъл къшей от меката пита

ухае на зима, на спомени детски,

как мама слънце в косите ми сплита

и с любов денят ми замесва.

Пак облича ме в рокличка чиста

с много надежда в добрите очи.

Всяка дума е с обич пропита,

ръката отрудена, за ръка ме държи.  

Сънувах я, как нежно ме милна,

в птица превърна се – плесна с криле.

Мигове топли в душата ми върна,

в съня се почувствах малко дете.

От спомени свидни, пита замесих,

топлият къшей ухае на мама.

Сред звездите я търся в небето,

спомен мил само, в сърцето остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Георги, благодаря ти!
    Иржи, как се радвам, че посети точно това стихче! Спомените остават и ни топлят....
    Благодаря ти!
  • Скитиии, такъв спомен не се забравя, защото е "попил" във всички сетива!...И най- вече, че "...ухае на мама.." От сърце си го изляла!
  • Красиво.
  • Тъжен лирик, благодаря ти, че се спря на стихчето ми!
  • Благодаря ти, Миленка! Благодаря, че прочете!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...