4 сент. 2022 г., 12:22  

Топъл къшей от пита

553 5 18

Топъл къшей от меката пита

ухае на зима, на спомени детски,

как мама слънце в косите ми сплита

и с любов денят ми замесва.

Пак облича ме в рокличка чиста

с много надежда в добрите очи.

Всяка дума е с обич пропита,

ръката отрудена, за ръка ме държи.  

Сънувах я, как нежно ме милна,

в птица превърна се – плесна с криле.

Мигове топли в душата ми върна,

в съня се почувствах малко дете.

От спомени свидни, пита замесих,

топлият къшей ухае на мама.

Сред звездите я търся в небето,

спомен мил само, в сърцето остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Георги, благодаря ти!
    Иржи, как се радвам, че посети точно това стихче! Спомените остават и ни топлят....
    Благодаря ти!
  • Скитиии, такъв спомен не се забравя, защото е "попил" във всички сетива!...И най- вече, че "...ухае на мама.." От сърце си го изляла!
  • Красиво.
  • Тъжен лирик, благодаря ти, че се спря на стихчето ми!
  • Благодаря ти, Миленка! Благодаря, че прочете!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...