Стрелкат се изящно, волно
лястовиците навред в простора.
Мене ми е страшно болно,
скоро ще пустее двора.
Знойно лято ще отлитне
с птиците далеч оттук.
Тъжно ще се слеят дните -
в дъждове и кал, и студ.
Няма вече да е цветно
с детски смях, с игри до мрак.
Топъл спомен неусетно,
нощите ще сгрява пак.
© Светлан Тонев Все права защищены