Стрелкат се изящно, волно
лястовиците навред в простора.
Мене ми е страшно болно,
скоро ще пустее двора.
Знойно лято ще отлитне
с птиците далеч оттук.
Тъжно ще се слеят дните -
в дъждове и кал, и студ.
Няма вече да е цветно
с детски смях, с игри до мрак.
Топъл спомен неусетно,
нощите ще сгрява пак.
© Светлан Тонев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
