Стрелкат се изящно, волно
лястовиците навред в простора.
Мене ми е страшно болно,
скоро ще пустее двора.
Знойно лято ще отлитне
с птиците далеч оттук.
Тъжно ще се слеят дните -
в дъждове и кал, и студ.
Няма вече да е цветно
с детски смях, с игри до мрак.
Топъл спомен неусетно,
нощите ще сгрява пак.
© Светлан Тонев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
