Торба със надежда
Нарамих торба със надежда
(катеря отново заветния връх).
Слисано цвете със завист поглежда
– покрито завинаги с мъх.
Предишните си опити забравям
(реших тогава безславно да спра).
А днес със шепи слънцето улавям,
умора и страх без жалост руша.
В безбрежността на синевата
гордия връх внезапно съзрях.
Залюбила отново светлината,
аз пътя си земен прозрях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Плами Все права защищены
