Торба със надежда

Poetry » Philosophical

1.1K 0 17

Нарамих торба със надежда

(катеря отново заветния връх).

Слисано цвете със завист поглежда

– покрито завинаги с мъх.

Предишните си опити забравям

(реших тогава безславно да спра).

А днес със шепи слънцето улавям,

умора и страх без жалост руша.

В безбрежността на синевата

гордия връх внезапно съзрях.

Залюбила отново светлината,

аз пътя си земен прозрях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

Щастливка!
Прозрението е дар, който не всеки получава! Само избраните...

2010-07-07T00:24:11+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Продължавай все нагоре,Плами!

2010-05-31T18:23:23+03:00
bojenski (Иван Иванов)

!!!

2010-05-30T23:48:57+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Слънчев поздрав от една друга оптимистка!

2010-05-29T13:29:14+03:00
radenko (Радко Стоянов)

Браво, Плами! Колко ведро и жизнерадостно звучи твоят стих! Любовта към светлината е живот и вечност.

2010-05-28T13:08:27+03:00