Торба със надежда
Нарамих торба със надежда
(катеря отново заветния връх).
Слисано цвете със завист поглежда
– покрито завинаги с мъх.
Предишните си опити забравям
(реших тогава безславно да спра).
А днес със шепи слънцето улавям,
умора и страх без жалост руша.
В безбрежността на синевата
гордия връх внезапно съзрях.
Залюбила отново светлината,
аз пътя си земен прозрях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
