27 may 2010, 13:46

Торба със надежда 

  Poesía » Filosófica
891 0 17

 

Нарамих торба със надежда

(катеря отново заветния връх).

Слисано цвете със завист поглежда

–  покрито завинаги с мъх.

 

Предишните си опити забравям

(реших тогава безславно да спра).

А днес със шепи слънцето улавям,

умора и страх без жалост руша.

 

В безбрежността на синевата

гордия връх внезапно съзрях.

Залюбила отново светлината,

аз пътя си земен прозрях...

 

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щастливка!
    Прозрението е дар, който не всеки получава! Само избраните...
  • Продължавай все нагоре,Плами!
  • !!!
  • Слънчев поздрав от една друга оптимистка!
  • Браво, Плами! Колко ведро и жизнерадостно звучи твоят стих! Любовта към светлината е живот и вечност.
  • хубавко...с много оптимизъм...
  • Ой-ла-ри-пииии, Плами,
    нагоре има върхове
    ...и няма ями!
  • Торбата с надежди не тежи
    Тръгвай смело върви
    Напред и нагоре....
    Поздрав и топлинка!!!
  • Ех,да бях този връх!...
  • Продължавай напред! Поздрави!
  • Съдбовно прозрение! Успех!
  • Щом знаеш накъде отиваш, вече ще е по-лесно...
  • Най-трудното си сторила!
    Пътят е лесен, когато вече знаеш своята цел...
    Поздравления!
  • Реших да изкачвам зеветния връх,
    зареял се горе в небето.
    Погледнах смутено, но смело реших
    не ще устои на сърцето...

    Това е част от мой стих.
    Пожелавам ти успех, Плами!
    Нека вярата е с теб!
  • Отстоявай, Плами!
    Много ми хареса оптимистичното внушение! Поздрав!
  • Поздравления за стиха, Плам!
  • Да, напред и нагоре... някои стигат върха с много труд и упорство - така би трябвало да бъде, но други - направо ги качват там ...
    Хубав стих, дава оптимизъм и надежда!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??