13 янв. 2017 г., 16:23

Тотално 

  Поэзия
701 5 19

В този свят на няколко рефлекса
всеки се превръща в роб.
В роб на някаква пътека.
В сянка закъсняла за живот.

... И в инерция застива
най-мечтаното - без плът.
Кривогледо се усмихва
бъдещето - кръстопът!

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно това е животът! Както винаги - прекрасен стих!
  • Докато преследваме пътищата няма да стигнем световете...
  • Бъдещето винаги ни предлага избор. Хубав стих, Младене! Кара те да се замислиш!
  • Замислящо... Хареса ми.
  • Целият живот е огромен кръстопът. Поздрав за силния стих!
  • Аплодисменти и от мен!
  • "В сянка закъсняла за живот."

    В света на сенките се стичат като спомени
    несбъднати копнежи и мечти.
    Било би хубаво, да можем, ако можем
    направо в бъдещето да влетим.
    Без робското въже на настоящето,
    без грешните постъпки на отминалото.
    Кръстовището - кръст помежду дати.
    И всичко е възможно и простимо...

    Благодаря...
  • !!!
  • О,този вечен кръстопът!А може би кръговрат!? Успех!
  • Спомням си първият път, когато прочетох твое стихотворение, Младене!
    Бях много силно впечатлена от това, че си колкото различен, толкова и завладяващ!
    Продължавам да те чета с голямо удоволствие, защото всяка дума която вмъкваш, си има своя дълбок смисъл! Приеми моите поздрави!
  • Аплодисменти, Мисана! Кратко, но изключително съдържателно!
  • Към колко много размисли подтиква човек това съдържащо толкова много знания произведение!... Поклон, Младене и поздрави!
  • Тотално-пагубно-безапелационно..., жестоко-болезнена усмивка - на кръстопът...!!!
  • Когато човек е на кръстопът,той сам избира посоката.
    Избора е в неговите мисли...дали да остане в сянка
    или да обърне погледа си навътре към своята душа
    в търсене на най - верния път да преоткриеш себе си.
    Аз мисля,че точно тогава човек тръгва по- най
    светлия път, а именно да преоткрие отново света...
    Младене, хареса ми стиха ти, винаги ме караш
    да мисля и да търся отговори.Благодаря ти!
  • Само в два куплета събрана толкова мъдрост! Респект!
  • "в роб на някаква пътека" Любимо!
  • Замислих се ... за рефлексите, за инерцията, за сенките, закъснели за живот и за кривогледото, но все пак усмихнато бъдеще Много, ама много ми хареса, Младене! Ще си го запазя в любими и ще си го чета отново. Поздрави!
  • Младен много ми хареса.Подчернано добър изказ, и емоционално.В сянка закъсняла за живот.Много силни епитети миличък.Трудно човек търси светъл път когато е само сянка.
  • Mрачно, искаше ми се някой да обещава хубави неща, да се направим и ние на повярвали...
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??