Това бе всичко
Преди да тръгнеш, беше си отишла!...
Самотен гледах следващия залез...
От люляка на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро, на парцали…
Покриваше задъхано душата,
застилаше неизвървяни друми...
Мълчаха птиците по дървесата
и обезсмисляха се всички думи...
Щурците също млъкнаха смутени.
Целувките от вчера не боляха.
Ненужни, неуместни и студени,
във мрака спомените се топяха...
Това бе всичко!...Нейде в тъмнината
проплака птица, много закъсняла
и писъкът разкъса тишината -
финал достоен за една раздяла!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
