1 may 2019, 12:16  

Това бе всичко

  Poesía
1.4K 9 10

Преди да тръгнеш, беше си отишла!...

Самотен гледах следващия  залез...

От люляка на гроздове надвиснал,

тъга  валеше  щедро, на парцали…

 

Покриваше  задъхано душата,

застилаше  неизвървяни друми...

Мълчаха птиците по дървесата

и обезсмисляха се всички думи...

 

Щурците  също млъкнаха  смутени.

Целувките от вчера  не боляха.

Ненужни, неуместни и студени,

във мрака спомените се топяха...

 

Това бе всичко!...Нейде  в тъмнината

проплака  птица, много закъсняла

и писъкът разкъса  тишината -

финал  достоен за една раздяла!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които прочетоха, гласуваха и коментираха този стих!
  • Толкова прекрасна е лириката ти, Роби...
    Стихове, като този са истинско богатство...
  • Тъжно и истинско...Емоционално!
  • "Преди да тръгнеш, беше си отишла!..." само това е достатъчно
  • Адски силно ме докоснаха тези редове, приятелю... Грабващо начало, дълбока разтърсваща образност и изключителен финал! Адмирации!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...