Това бе всичко
Преди да тръгнеш, беше си отишла!...
Самотен гледах следващия залез...
От люляка на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро, на парцали…
Покриваше задъхано душата,
застилаше неизвървяни друми...
Мълчаха птиците по дървесата
и обезсмисляха се всички думи...
Щурците също млъкнаха смутени.
Целувките от вчера не боляха.
Ненужни, неуместни и студени,
във мрака спомените се топяха...
Това бе всичко!...Нейде в тъмнината
проплака птица, много закъсняла
и писъкът разкъса тишината -
финал достоен за една раздяла!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
