12 февр. 2014 г., 20:45

Това е!

538 0 2

"Здравей. Няма да се бавя,
за малко при тебе съм дошла.
Знаеш, няма как да те забравя
и пазя те във себе си така.

Исках малко да си спомня
слънчевите топли дни.
Исках пак да се докосна
до света. (през твоите очи)

Мога ли да те помоля -
да си вечно част от мен.
И когато ми е трудно да се боря,
надеждата да носиш в мен.

Това е!" Помислих си наум.
С детето в мен си поговорих,
беше монолог насън.
(Успокоих се и си се усмихнах)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Детето в нас...

    Хубав стих! Поздрав!
  • Живееш в спомена, мечта,
    желаеш силно Любовта,
    надяваш се но и прощаваш
    и някак си в света оставаш!...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...