Това е!
"Здравей. Няма да се бавя,
за малко при тебе съм дошла.
Знаеш, няма как да те забравя
и пазя те във себе си така.
Исках малко да си спомня
слънчевите топли дни.
Исках пак да се докосна
до света. (през твоите очи)
Мога ли да те помоля -
да си вечно част от мен.
И когато ми е трудно да се боря,
надеждата да носиш в мен.
Това е!" Помислих си наум.
С детето в мен си поговорих,
беше монолог насън.
(Успокоих се и си се усмихнах)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
