"Здравей. Няма да се бавя,
за малко при тебе съм дошла.
Знаеш, няма как да те забравя
и пазя те във себе си така.
Исках малко да си спомня
слънчевите топли дни.
Исках пак да се докосна
до света. (през твоите очи)
Мога ли да те помоля -
да си вечно част от мен.
И когато ми е трудно да се боря,
надеждата да носиш в мен.
Това е!" Помислих си наум.
С детето в мен си поговорих,
беше монолог насън.
(Успокоих се и си се усмихнах)
© Емилия Йорданова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
