5 апр. 2011 г., 22:04

Това е

795 0 2

Възрастта ми отива,
но на мъдрост не случих.

Стени с глава все разбивам.
Да увъртам не се и научих.
Ред ли е - ме изнервя -
хаос обичам - лежерен.
И с разхвърляни мисли замервам
дисциплината непотребна.
Дъжд ли е - без чадър -
в калните локви шляпам.
Каквото и да си мислите - бял кахър
ми е всяко натякване.
Мъдрост ли е - не я познавам -
хлапашки дръзко ù бягам по тъча.

Просто някаква възраст  - това е.
Сега да  взема да се измъчвам ли?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...