5 abr 2011, 22:04

Това е

  Poesía
794 0 2

Възрастта ми отива,
но на мъдрост не случих.

Стени с глава все разбивам.
Да увъртам не се и научих.
Ред ли е - ме изнервя -
хаос обичам - лежерен.
И с разхвърляни мисли замервам
дисциплината непотребна.
Дъжд ли е - без чадър -
в калните локви шляпам.
Каквото и да си мислите - бял кахър
ми е всяко натякване.
Мъдрост ли е - не я познавам -
хлапашки дръзко ù бягам по тъча.

Просто някаква възраст  - това е.
Сега да  взема да се измъчвам ли?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...