5 abr 2011, 22:04

Това е

  Poesía
800 0 2

Възрастта ми отива,
но на мъдрост не случих.

Стени с глава все разбивам.
Да увъртам не се и научих.
Ред ли е - ме изнервя -
хаос обичам - лежерен.
И с разхвърляни мисли замервам
дисциплината непотребна.
Дъжд ли е - без чадър -
в калните локви шляпам.
Каквото и да си мислите - бял кахър
ми е всяко натякване.
Мъдрост ли е - не я познавам -
хлапашки дръзко ù бягам по тъча.

Просто някаква възраст  - това е.
Сега да  взема да се измъчвам ли?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...