Това е
Възрастта ми отива,
но на мъдрост не случих.
Стени с глава все разбивам.
Да увъртам не се и научих.
Ред ли е - ме изнервя -
хаос обичам - лежерен.
И с разхвърляни мисли замервам
дисциплината непотребна.
Дъжд ли е - без чадър -
в калните локви шляпам.
Каквото и да си мислите - бял кахър
ми е всяко натякване.
Мъдрост ли е - не я познавам -
хлапашки дръзко ù бягам по тъча.
Просто някаква възраст - това е.
Сега да взема да се измъчвам ли?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
