Това е Рая...
Когато вечер дрехите събличам
и лягам в хладния сатен,
гореща и готова за обичане,
дори когато ти си уморен
пак целуваш ме винаги страстно
и с дъхът си рисуваш сърца
и знам, че до теб ми е мястото,
не мога до друг да заспя.
И нашите общи привички,
и дребните дрязги дори,
и всичко, което отричаме,
и всичко, което боли
по-силно със теб ни обвръзва,
а нашият син - нероден -
тъй здраво сега ни е свързал,
макар, че отскоро е в мен.
И вярвам, и чувствам, и зная,
че всичко за нас предстои,
че тук на земята е Рая...
Повярвай, повярвай и ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Иванова Все права защищены
