17 мая 2007 г., 16:23

Това е Рая... 

  Поэзия
1105 0 26

Когато вечер дрехите събличам
и лягам в хладния сатен,
гореща и готова за обичане,
дори когато ти си уморен

пак целуваш ме винаги страстно
и с дъхът си рисуваш сърца
и знам, че до теб ми е мястото,
не мога до друг да заспя.

И нашите общи привички,
и дребните дрязги дори,
и всичко, което отричаме,
и всичко, което боли

по-силно със теб ни обвръзва,
а нашият син - нероден -
тъй здраво сега ни е свързал,
макар, че отскоро е в мен.

И вярвам, и чувствам, и зная,
че всичко за нас предстои,
че тук на земята е Рая...
Повярвай, повярвай и ти!

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??