Стана тя, каквато стана -

намръщени ме гледат от екрана,

гледат ме лошо и в къщи!

Гледам навън - всеки се мръщи!

Със строг поглед, в магазина за беда,

гледат, сякаш не купувам, а крада!

Строго в автобуса ме гледа шофьора,

като гратисчия сред многото хора!

Шефа ме гледа накриво и той -

мазникът - колега май е за бой!

Стана тя, каквато стана!

Като Худ ми иде да хвана Балкана.

Оттам да сляза една нощ,

захвърлил в пущинака пушка, нож,

с голяма торба пари през рамо.

Тогава с утрото, рано - рано,

ще раздавам на тез намръщени души

пари за една усмивка до уши!

Това е решението, няма как!

Макар то да е химера пак,

но изход не виждам от това положение

за хора, сякаш тръгнали на погребение

в нашата красива майка - Родина,

за която чужди ни завиждат мнозина!