Стана тя, каквато стана -
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда,
гледат, сякаш не купувам, а крада!
Строго в автобуса ме гледа шофьора,
като гратисчия сред многото хора!
Шефа ме гледа накриво и той -
мазникът - колега май е за бой!
Стана тя, каквато стана!
Като Худ ми иде да хвана Балкана.
Оттам да сляза една нощ,
захвърлил в пущинака пушка, нож,
с голяма торба пари през рамо.
Тогава с утрото, рано - рано,
ще раздавам на тез намръщени души
пари за една усмивка до уши!
Това е решението, няма как!
Макар то да е химера пак,
но изход не виждам от това положение
за хора, сякаш тръгнали на погребение
в нашата красива майка - Родина,
за която чужди ни завиждат мнозина!
© Никола Яндов Всички права запазени