Това е само сън
Небето пак е в траур в моя сън -
Земята се сбогува с ято птици!
Сред пепелта и вятъра навън
прииждат лави с огнени езици!
И под краката ни бунището гори.
Сред огъня припламват пеперуди.
Светулките хвърчат като искри,
хлебарки се сношават като луди!
А сред поляните сгурията пълзи.
Цветята стават спомен и фосИли*.
И няма кой - гнездата да спаси -
Поетите са... с вили и могили!
Но пролетта, пак идва в моя сън!
И Земята ни в пожара оцелява!
Едно Амурче, литва голо вън,
и стъпва сред застиналата лава.
В ръцете си държи стрела и лък.
Прицелва се... и пуска тетивата...
И Любовта... пониква като стрък,
прониква пак на хората в сърцата!
*Фосили - вкаменелости
Юри
Йовев
Април 2019 г
© Yuri Yovev Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чудесно!
-
Още веднъж ти благодаря, Елка! Ако продаваха любовта в аптеките, всичко щеше да ни е наред!
-
След този объркан сън добре че идва любовта! Тя лекува всичко! Поздрави!
-
Силвия, много ти благодаря! Радваш ме! Поздрави!
-
Хареса ми много. Поздрави.
-
Права си Пепи, само любовта може да ни спаси и пооправи! Поздрави!
-
Като знам колко шантави са понякога сънищата и съм си казвала "Добре, че е сън"...но в случая - добре, че се пръкна от нейде това Амурче, че да оправи нещата. Поздрави, Юри!
-
Гавраиле, Ангелче, благодаря ви!
Нека винаги Амурчетата да са около вас! Поздрави! -
А аз се радвам че Амурчето има все още стрели!
-
Иване, Руми, Иржи, Мария благодаря ви за хубавите коментари! Благодаря и за любими!
-
Твоята поезия уцелва сърцето! Аплодирам те горещо!
-
Най-хубавите неща се случват на сън....
Но любовта...може да се мечтае на сън,но трябва да се случва наяве!А пролетта винаги събужда и сънища и истински усещания!Хубав стих,Юри,пожелавам ти много подобни сънища! -
Хареса ми, че в този сън има пролет!
Пожелавам сбъдване!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Небето се пропуква в моя сън.
Там боговете сигурно са полудели.
Пороен дъжд вали и всичко вън
е под вода от няколко недели.
И на Земята ни, изчезват езера.
В дъжда умират птици и дървета.
А в локвите на градските гета
червените фенери само светят.
И няма кой, ковчегът да скове.
Месиите - отдавна са безбожни.
В калта загиват цели градове.
А бягствата са вече невъзможни.