5 февр. 2011 г., 15:18

Това, което не видя...

873 0 0

Кажи ми честно...

Мислиш ли?...

че тази хубава трапчинка на лицето ми

е израз на преливащото щастие?

... че блясъкът в очите ми

е образът на пълнотата вътре в мене?

... че бягайки от теб по хиляди пътеки,

аз нямам свойте вътрешни надежди ти да ме настигнеш...

Във сънищата виждам те - гориш в огньовете

с едничка цел заветна!... да ме изкупиш колкото е нужно -

да ида чиста и невинна в скута Божи...

Но знаеш ли - когато се събудя, нещо стяга ме във гърлото...

Защото зная, че когато ме погалиш по лицето,

аз пак ще те посрещна със трапчинката

и ти ще вярваш, че съм цяла и преливаща от радост недокосната...

А моите очи отново ще блещукат приветливо в тъмното,

за да залъжат тебе и сърцето ми, което бе свидетелят

на не една сълза, изкопчена от най-дълбоките ми същности...

Сълзи, които ми показаха, че щом обичаш истински,

боли те на места, които не си мислила, че съществуват в тебе!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...