Това не беше завръщане

Поэзия

1.1K 0 26

Това бе поздрав,

покана за разговор не написах.

Всички думи изгълтах отровно на екс.

Беше кимване,

/с което вероятно те слисах/,

но не всеки път мелодията търси си текст.

Това бе отговор,

не очаквах да градим диалози.

Взаимността ни отдавна припява си соло.

Беше реплика

в познатите инфантилни пози,

оперирани от чувства, които бичуват на голо.

Това бе припомняне,

не съдържаше “назад” и прегръдка.

Не разтворих ръце, не пожелах да простя.

Нашите спомени

не стигат за нова непоправима стъпка...

Не се върнах, а се обърнах...

Ти пак не разбра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivanleko91 (Ангел Колев)

Много силно!!!
А и за съжаление... често и вярно...
Поздравления, Люси!

2010-05-21T14:24:32+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Кой разбрал - разбал. Кой... не е - да е! Пък тебе хич да не те е еня. Поздравления за стиха!

2010-05-20T15:50:52+03:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Поздрави и от мен!

2010-05-20T14:44:15+03:00
BG-bodil (Люсил)

Вие сте чудесни поети, мили творци от /зад/ фотообектива! Изненадахте ме приятно, Лео, Димитър! Компанията ви ме радва! Благодарности!

2010-05-20T14:21:01+03:00
DID77 (Димитър Димитров)

Това беше поздрав,
а думите глътнах на екс.
И горчиво мълчание
в кимване
със единствен подтекст.

2010-05-20T13:48:05+03:00