Това не беше завръщане
Това бе поздрав,
покана за разговор не написах.
Всички думи изгълтах отровно на екс.
Беше кимване,
/с което вероятно те слисах/,
но не всеки път мелодията търси си текст.
Това бе отговор,
не очаквах да градим диалози.
Взаимността ни отдавна припява си соло.
Беше реплика
в познатите инфантилни пози,
оперирани от чувства, които бичуват на голо.
Това бе припомняне,
не съдържаше “назад” и прегръдка.
Не разтворих ръце, не пожелах да простя.
Нашите спомени
не стигат за нова непоправима стъпка...
Не се върнах, а се обърнах...
Ти пак не разбра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
Изненадахте ме приятно, Лео, Димитър! Компанията ви ме радва! Благодарности! 
