May 18, 2010, 5:03 PM

Това не беше завръщане

  Poetry
1.1K 0 26

Това бе поздрав,

покана за разговор не написах.

Всички думи изгълтах отровно на екс.

Беше кимване,

/с което вероятно те слисах/,

но не всеки път мелодията търси си текст.

Това бе отговор,

не очаквах да градим диалози.

Взаимността ни отдавна припява си соло.

Беше реплика

в познатите инфантилни пози,

оперирани от чувства, които бичуват на голо.

Това бе припомняне,

не съдържаше “назад” и прегръдка.

Не разтворих ръце, не пожелах да простя.

Нашите спомени

не стигат за нова непоправима стъпка...

Не се върнах, а се обърнах...

Ти пак не разбра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно!!!
    А и за съжаление... често и вярно...
    Поздравления, Люси!
  • Кой разбрал - разбал. Кой... не е - да е! Пък тебе хич да не те е еня. Поздравления за стиха!
  • Поздрави и от мен!
  • Вие сте чудесни поети, мили творци от /зад/ фотообектива! Изненадахте ме приятно, Лео, Димитър! Компанията ви ме радва! Благодарности!
  • Това беше поздрав,
    а думите глътнах на екс.
    И горчиво мълчание
    в кимване
    със единствен подтекст.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...