May 18, 2010, 5:03 PM

Това не беше завръщане

  Poetry
1.1K 0 26

Това бе поздрав,

покана за разговор не написах.

Всички думи изгълтах отровно на екс.

Беше кимване,

/с което вероятно те слисах/,

но не всеки път мелодията търси си текст.

Това бе отговор,

не очаквах да градим диалози.

Взаимността ни отдавна припява си соло.

Беше реплика

в познатите инфантилни пози,

оперирани от чувства, които бичуват на голо.

Това бе припомняне,

не съдържаше “назад” и прегръдка.

Не разтворих ръце, не пожелах да простя.

Нашите спомени

не стигат за нова непоправима стъпка...

Не се върнах, а се обърнах...

Ти пак не разбра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно!!!
    А и за съжаление... често и вярно...
    Поздравления, Люси!
  • Кой разбрал - разбал. Кой... не е - да е! Пък тебе хич да не те е еня. Поздравления за стиха!
  • Поздрави и от мен!
  • Вие сте чудесни поети, мили творци от /зад/ фотообектива! Изненадахте ме приятно, Лео, Димитър! Компанията ви ме радва! Благодарности!
  • Това беше поздрав,
    а думите глътнах на екс.
    И горчиво мълчание
    в кимване
    със единствен подтекст.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...