Това не е стих!:)
ала не да видя разсада -
бяло негърче да стана,
за да бъда сладурана.
Силно слънцето напече
въздух взе да няма вече.
Стихове реших да пиша -
боб обаче каканижа.
Кво ли значи туй, не зная,
но за вятъра нехая.
Кацна бръмбър върху мене -
развали веднага тена.
Ходя си сега с крилца
на челото - ех, съдба.
И додето се усетя
(да не види се късметя!)
веждите ми отлетяха,
римата подпалих яко.
Надробих ги бързо, друже,
ала с тена теменужен,
я кажи ми как да пиша
истинско четиристишие?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены