16.07.2007 г., 9:38

Това не е стих!:)

728 0 2
Днес качих се на терасата,
ала не да видя разсада -
бяло негърче да стана,
за да бъда сладурана.
Силно слънцето напече
въздух взе да няма вече.
Стихове реших да пиша -
боб обаче каканижа.
Кво ли значи туй, не зная,
но за вятъра нехая.
Кацна бръмбър върху мене -
развали веднага тена.
Ходя си сега с крилца
на челото - ех, съдба.
И додето се усетя
(да  не види се късметя!)
веждите ми отлетяха,
римата подпалих яко.
Надробих ги бързо, друже,
ала с тена теменужен,
я кажи ми как да пиша
истинско четиристишие?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....