Разгърдените небеса ме плашат
и рошавите облаци във тях.
Съмнения душата ми тарашат
и аз- във страх- под облаците спрях.
Рисува се над мен картина страшна.
И тука сякаш злото си събрах.
И аз безсилен на земята прашна
от страх дори си кожата съдрах.
Жестоката градушка ме удари
и цялото ми тяло- в синини.
А вятърът ме блъска дето свари
и ми прогони хубавите дни. ...