koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jul 14, 2016, 6:00 PM

Това не е сън 

  Poetry » Other
357 0 5

Разгърдените небеса ме плашат

и рошавите облаци във тях.

Съмнения душата ми тарашат

и аз- във страх- под облаците спрях.

 

Рисува се над мен картина страшна.

И тука сякаш злото си събрах.

И аз безсилен на земята прашна

от страх дори си кожата съдрах.

 

Жестоката градушка ме удари

и цялото ми тяло- в синини.

А вятърът ме блъска дето свари

и ми прогони хубавите дни.

 

А вчера беше розово небето.

Денят ми беше слънчев и добър.

И беше ми така добре додето

и на "другаря" викнахме му "сър".

 

След тези гръмотевици с градушка

и със невиждан до сега потоп,

се разруши и всичкото до сушка

и няма днеска кой да каже: Стоп!

 

И в таз картина грозна, непрозрачна

къде заглъхва ехото- не знам...

Живея днес в обстановка здрачна

и лошото ме дебне все оттам.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??