Това не е сън
Разгърдените небеса ме плашат
и рошавите облаци във тях.
Съмнения душата ми тарашат
и аз- във страх- под облаците спрях.
Рисува се над мен картина страшна.
И тука сякаш злото си събрах.
И аз безсилен на земята прашна
от страх дори си кожата съдрах.
Жестоката градушка ме удари
и цялото ми тяло- в синини.
А вятърът ме блъска дето свари
и ми прогони хубавите дни.
А вчера беше розово небето.
Денят ми беше слънчев и добър.
И беше ми така добре додето
и на "другаря" викнахме му "сър".
След тези гръмотевици с градушка
и със невиждан до сега потоп,
се разруши и всичкото до сушка
и няма днеска кой да каже: Стоп!
И в таз картина грозна, непрозрачна
къде заглъхва ехото- не знам...
Живея днес в обстановка здрачна
и лошото ме дебне все оттам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
