koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
14 jul 2016, 18:00

Това не е сън 

  Poesía » Otra
355 0 5

Разгърдените небеса ме плашат

и рошавите облаци във тях.

Съмнения душата ми тарашат

и аз- във страх- под облаците спрях.

 

Рисува се над мен картина страшна.

И тука сякаш злото си събрах.

И аз безсилен на земята прашна

от страх дори си кожата съдрах.

 

Жестоката градушка ме удари

и цялото ми тяло- в синини.

А вятърът ме блъска дето свари

и ми прогони хубавите дни.

 

А вчера беше розово небето.

Денят ми беше слънчев и добър.

И беше ми така добре додето

и на "другаря" викнахме му "сър".

 

След тези гръмотевици с градушка

и със невиждан до сега потоп,

се разруши и всичкото до сушка

и няма днеска кой да каже: Стоп!

 

И в таз картина грозна, непрозрачна

къде заглъхва ехото- не знам...

Живея днес в обстановка здрачна

и лошото ме дебне все оттам.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??