3 мар. 2006 г., 22:29

Това не си ти..

820 0 2
Поглеждам те,но виждам някой друг.
Не е това моята мечта..
Мъжа,обичан до безкрай,
човека,осмислящ моя свят!

Къде отиде онзи нежен миг,
къде отиде топлината в теб,
усмивката,изгрявяща за мен,
преградката,в която да заспя!

До теб забравях самота и грях,
откривах най-красивите мечти
и в твоите очи съзиах,
топли чувства,будещи копнежа..

А днес не виждам теб пред мен,
това е твоето лице,
но не е твоя таз усмивка нагла,
не е твой и погледа лъжлив..

В какво превърна си душата?
Защо погреба своето лице?
Това е грозната ти маска,
или наистина изгуби нежноста?

Не искам да повярвам,че те няма!
Ще живея с малката надежда,
че дълбоко скрила се е любовта
и някои ден ще се покаже..!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...