Това не си ти..
Поглеждам те,но виждам някой друг.
Не е това моята мечта..
Мъжа,обичан до безкрай,
човека,осмислящ моя свят!
Къде отиде онзи нежен миг,
къде отиде топлината в теб,
усмивката,изгрявяща за мен,
преградката,в която да заспя!
До теб забравях самота и грях,
откривах най-красивите мечти
и в твоите очи съзиах,
топли чувства,будещи копнежа..
А днес не виждам теб пред мен,
това е твоето лице,
но не е твоя таз усмивка нагла,
не е твой и погледа лъжлив..
В какво превърна си душата?
Защо погреба своето лице?
Това е грозната ти маска,
или наистина изгуби нежноста?
Не искам да повярвам,че те няма!
Ще живея с малката надежда,
че дълбоко скрила се е любовта
и някои ден ще се покаже..!
Не е това моята мечта..
Мъжа,обичан до безкрай,
човека,осмислящ моя свят!
Къде отиде онзи нежен миг,
къде отиде топлината в теб,
усмивката,изгрявяща за мен,
преградката,в която да заспя!
До теб забравях самота и грях,
откривах най-красивите мечти
и в твоите очи съзиах,
топли чувства,будещи копнежа..
А днес не виждам теб пред мен,
това е твоето лице,
но не е твоя таз усмивка нагла,
не е твой и погледа лъжлив..
В какво превърна си душата?
Защо погреба своето лице?
Това е грозната ти маска,
или наистина изгуби нежноста?
Не искам да повярвам,че те няма!
Ще живея с малката надежда,
че дълбоко скрила се е любовта
и някои ден ще се покаже..!
© Стефани All rights reserved.
