21 мар. 2024 г., 20:50

Това сме ние

502 0 0

Това сме ние

 

/ зодия Овен /

 

 

 

Когато искам мога да мълча!

Когато искам мога да говоря!

Тръгвам си когато аз реша!

И се завръщам пак по своя воля!

 

Аз мога да съм мълчалив и тих!

Но мога в миг да се превърна в буря!

Мога да напиша нежен стих!

Но мога всичко просто да изгубя!

 

Аз мога да съм бурното море

с вълни родени в бездната потайна!

Аз мога да съм синьото небе,

със синева лазурна и безкрайна!

 

Аз мога да съм твоята звезда

блестяща нейде горе на небето!

Аз може да съм твоят лъч в нощта,

пробол със нежност и любов сърцето!

 

Аз мога да съм твоят огнен Ад

във който ще гориш от страст и обич!

Аз мога да съм Раят непознат

където да се скиташ и да бродиш!

 

Аз мога да съм есенна мъгла!

Аз мога да съм сняг в студена зима!

Аз мога да съм дъжд през пролетта

написан стих за теб с любов и рима!

 

21.03.2024 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...