Това сме ние
ТОВА СМЕ НИЕ
Животът е променлив вятър, а вятърът – това си ти!
Очите ти ме заразиха със тъжни есенни мъгли,
които крият хоризонта, и слънцето, и ме е страх,
че мога да настъпя цвете, а цветето - това съм аз…
И ме е страх да не изгубя онази нежност от света,
която ражда пеперудите, и ме е страх да не умра
преди да те целуна по косите, преди да ти подам ръка,
но най-ужасно се страхувам, да не умра преди да се родя!
Смъртта не би била трагична, повярвай ми, не би била,
ако не убивахме кокичета, с които кичим пролетта…
Ако пораствахме достатъчно, до клона на едно дърво
да оставим червейче в гнездото, да оставиме едно добро…
Под синия балон са сгушени хиляда хиляди неща…
Големите показват пътя ни, а мъничките - любовта!
Страхувам се! Мъглата гъста все още хоризонта крие,
но изчезне ли веднъж ще видиш, че светът - това сме ние!
Емил Стоянов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
) Разкош си отвсякъде!
