ТОВА СМЕ НИЕ
Животът е променлив вятър, а вятърът – това си ти!
Очите ти ме заразиха със тъжни есенни мъгли,
които крият хоризонта, и слънцето, и ме е страх,
че мога да настъпя цвете, а цветето - това съм аз…
И ме е страх да не изгубя онази нежност от света,
която ражда пеперудите, и ме е страх да не умра
преди да те целуна по косите, преди да ти подам ръка,
но най-ужасно се страхувам, да не умра преди да се родя!
Смъртта не би била трагична, повярвай ми, не би била,
ако не убивахме кокичета, с които кичим пролетта…
Ако пораствахме достатъчно, до клона на едно дърво ...