10 мая 2014 г., 21:46

Това съм аз 

  Поэзия » Другая
602 0 5

С опасна физика съвсем не съм,
ни бицепси, ни трицепси излагам,
на вид мушица, но в главата ум
от който всеки юначага бяга. 

Не ме орисал Бог със красота,
кукленската, бледа и безлична,
лишил ме е дори от суета,
да трупам комплиментите най-чинно.

Не страдам от комплекси и държа
на всеки, що ръка с добро подава,
но трия безпардонно, с лекота,
наглецът, що се труфи с чужда слава.

Отлъчвам мнителните на мига,
защото са прибрали те крилата
тъй вкопчени във дребната душа
пълзят, а не летят из синевата.

С опасна визия съвсем не съм,
оръжие за мене са словата,
онези, що изричам и без гръм,
но смело с тях опъвам тетивата.


© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав от сърце!!!Много човечност.!Истинско...
  • Искам да те видя на живо в Сливен!
  • Хареса ми! Ти си Човек!
  • Да, стихото - ненатруфено и сякаш леко закачливо, всъщност е един доста сериозен портрет с непреходни качества, украшение за лирическата и не само за нея...
  • Много е закачливо и сладко, Таня, но не знам доколко се отнася за теб, защото Бог те е орисал с красота. Поздрави!
Предложения
: ??:??