Очите ми са пепелници,
сърцето ми е боклукчийски кош,
главата ми, гнездо на мъртви птици,
животът реже ме... като касапски нож...
Над скелета ми - закачалка за мечти,
се хили черепа с ръждясала усмивка.
От киселина са моите сълзи,
мечтая си... за вечната почивка...
Прикривам истините си с сюрреализъм
от себе си дори, но те туптят,
и сякаш в приливи на непукизъм
мутиращо-зомбирано цъфтят. ...