Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
19 июн. 2006 г., 20:14

Това съм аз 

  Поэзия
657 0 4

Стоя сама, съня не идва -
очите чакат малко покой.
Дъжда вали, всичко залива -
брои времето с капчука свой

Думите искат да бъдат родени
стремят се към празния лист. 
Пристигат мисли неподредени,
после редят се в словоред чист.

Каква е тази чудна магия,
която гони ги в моята глава?
Защо пристигат като стихия?
От къде извират те за света?

Дали сърцето от болка плаче
и излива в думи своята тъга,
или душата на място тъпче,
изгасва бавно, тук и сега.

Защо да гасне?- някой ще каже-
Какво пък толкова ще я срази!?
-Как какво, щом някой може
с една дума само да я смрази!?

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??