Това съм аз
Стоя сама, съня не идва -
очите чакат малко покой.
Дъжда вали, всичко залива -
брои времето с капчука свой
Думите искат да бъдат родени
стремят се към празния лист.
Пристигат мисли неподредени,
после редят се в словоред чист.
Каква е тази чудна магия,
която гони ги в моята глава?
Защо пристигат като стихия?
От къде извират те за света?
Дали сърцето от болка плаче
и излива в думи своята тъга,
или душата на място тъпче,
изгасва бавно, тук и сега.
Защо да гасне?- някой ще каже-
Какво пък толкова ще я срази!?
-Как какво, щом някой може
с една дума само да я смрази!?
© Анета Саманлиева All rights reserved.
