Вече нищо няма значение,
искам те обратно в живота ми,
само затова дишам.
Да чувам гласа ти,
да знам, че си там,
точно както преди...

Сълзите ми за теб са повече
от морски песъчинки.
Не познавам адът през,
които си преминал,
но в теб щастието си видях.
Не искам никога да губя това чувство.
Не искам да минава и момент без теб.

Защо си отиде?
Защо оставяш тази болка в мен
аз още чувам гласа ти,
помня изразът на очите ти.
Защо затвори всички врати?

"Върни се!" - крещя и не зная,
дали ще ме чуеш, дали
още помниш какво обеща ми
какво ми написа, дали?

Тези думи идват
от сърцето и душата,
както ти казах и преди,
не искам повече сълзи,
аз просто исках да видя изгрева с теб!

За скрити чувстава си пееш,
а моите не виждаш дори,
искам да знаеш за мене:
не съм това, което ти казват
- помни.

И както се пееше в
една песен:
"Здравей, аз ли съм това което търсиш?
...Кажи ми как да спечеля сърцето ти,
защото аз нямам ключ.
Но позволи ми да започна като кажа... ОБИЧАМ ТЕ..."!!!

Но дойде края на щастливата приказка -
толкова далеко остана от мен...
когато с теб се размина,
изпращам зова си - Позволи да съм до теб...

Аз вече не се страхувам да губя,
за мен утре може да няма,
желая последните лъчи да видя с теб.
Не съм спряла да вярвам в теб
и няма да спирам да казвам:
Това съм аз. Не крия обичта си!