15 февр. 2008 г., 11:10

Този град е поезия...

953 0 24
 

             Този град е поезия...

             Този град е идея...

             Мое несбъднато

             дежа вю...

             Тук "обичам"

             означава

             "живея..."

             В този град...

             Само тук...

 

 

             Тук грациозно

             извива се Сена...

             И сякаш самата

             Вечност тече

             в тази река -

             тъмна, изящна вена...

             Преди времето всичко

             да отнесе...

 

 

 

            Тук духът сякаш

            си отпочива

            от лудия хаос

            на този свят...

            И сетивата ми

            се опиват

            от магията светла

            на този град...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Облачни ръце, в полет на духа, красота като форма и внушение!
  • Красиво.


  • Париж остава в сърцето...

    Поздрав, ниана!!!
  • Вярвам ти, Нинче!!!
  • Нинче,кефя ти се от първата минута!Само ми е мъчно,че нас "скорпионите" все ни мислят за "лоши".Истината е,че много малко хора приемат да им се казва ИСТИНАТА...Много хубаво,че си избрала тази твоя професия-справедливостта над всичко,в основата на която е,разбира се,ЛЮБОВТА!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...