22 нояб. 2022 г., 21:02

Този гроб не е мой

897 0 0

този гроб не е мой

тази смърт не е моя

аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си

аз още живея – усещам го по болката в слепоочията

този гроб не е мой, а аз приклякам до него

за да се убедя, че не пише моето име

за да се убедя, че небето няма да се свлече на пластове върху главата ми

и се убеждавам – този гроб няма надпис... или е избелял от времето...

и от сълзите...

може би този гроб е празен и чака някой да легне в него...

някой, който вече в нищо не иска да се убеждава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...