22 нояб. 2022 г., 21:02

Този гроб не е мой

904 0 0

този гроб не е мой

тази смърт не е моя

аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си

аз още живея – усещам го по болката в слепоочията

този гроб не е мой, а аз приклякам до него

за да се убедя, че не пише моето име

за да се убедя, че небето няма да се свлече на пластове върху главата ми

и се убеждавам – този гроб няма надпис... или е избелял от времето...

и от сълзите...

може би този гроб е празен и чака някой да легне в него...

някой, който вече в нищо не иска да се убеждава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...