този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него
за да се убедя, че не пише моето име
за да се убедя, че небето няма да се свлече на пластове върху главата ми
и се убеждавам – този гроб няма надпис... или е избелял от времето...
и от сълзите...
може би този гроб е празен и чака някой да легне в него...
някой, който вече в нищо не иска да се убеждава...