Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
31 мар. 2017 г., 00:42  

Този, който наранява... 

  Поэзия » Свободный стих
482 2 11

Този, който наранява...

 

/се нуждае да осъзнае, че света може да усмихва, не само наранява. И че когато се усмихваш и усмихваш другите ще си щастлив. И иска да избяга от себе си и да ни накара и ние да избягаме от него, дори от себе си.../

 

Този, който те наранява

се страхува от вълнененията си.

От това да послуша сърцето си

страхува се дори да мисли...

(в мислите си не мисли)

 

Този, който те наранява 

наранява най - вече себе си.

И не може да повярва.

В реалността на мечтите си...

( в чувствата си не чувства)

 

Този, който те наранява,

може да е лош или добър...

Но със сигурност потъва

в тъмнината, далеч от светлината.

( всички сме и добри и лоши,

но изборите ни са от значение)

 

Този, който те наранява,

мисли че е лошо, че е слабост.

Да се страхува и да страда.

Затова неудовлетворението

                  го удовлетворява...

( Не вижда доброто. Сляп е.

Не вижда смисъл да го избере.

Лъжа е за него. Нещастен е.)

 

И сам самичък отказва да

осъзнае, че може да е щастлив.

Че когато усмихнеш някого.

Ще усмихнеш и себе си.

( И воюва със другите.

Воюва със себе си.

Но така не знае, че 

всъщност бяга от това

да се бори със живота.

Да бъде смел и истински.)

 

Този, който те наранява

страда също, а може би

и повече, затова хвани

ръката му и да простиш...

                        се опитай...

 

© Лили Вълчева Все права защищены

Бележки : Нека се освободим от тези, които ни нараняват.

Да си тръгнем, ако нещо и някой ни вреди.

Да останем само, когато можем да помогнем.

Но това не значи да си позволим или да им позволим.

Да простим и да се поставим на тяхно място.

За да запазим своето собствено място.

Всички грешим. Всички нараняваме. Всички страдаме.

И си мислим, че болката ни е най - голямата.

И забравяме да бъдем съпричастни към чуждата болка.

И това не е добре, не е така.  Това не ни прави лоши.

Напротив. В болката няма лоши и добри.

И не означава, че не трябва да мислим за себе си. Но.

Така както не трябва да пренебрегваме своята болка,

не трябва да сме безразлични към чуждата.

Всяка болка се нуждае да бъде лекувана с любов.

И нашата. И на всеки.

Ако не им покажем, на тези, който нараняват, че не

това е начина, те ще продължат да нараняват нас, себе си или други.

А ние ще сме го позволили. Това не ни прави виновни. Но сме отговорни.

И ще си останем за още дълго наранени, ако не освобождаваме себе си

и другите...

 

 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нежност! Благодаря...
    Прегръдки!
  • Много поучително и истинско. Поздрав!
  • Благодаря ви, приятели за цялата красива енергия, която ми оставяте оставяте! Пращам ви много вдъхновение и прегръдки! Ейприл, Стойчо, Катя, Пепи, Веси, Иве, Йонче, Ел, Силве! На всички прочели благодаря сърдечно!
  • Харесва ми!
  • Харесах.Бряво.!!!
  • Така е и много ми хареса темата на стихото ти. Точно това ме вълнува сега и се радвам, че прочетох!!!
  • Лили, много ми хареса! И творбата, и посланието под нея. Засягаш тема, върху която не е зле да се замислим. Поздрави!
  • Доста истини си засегнала, Лили, но не всички се замислят върху тях. За това има и болка....Поздрави!
  • Хареса ми!
  • Ако приемем болката на другите,ще излекуваме себе си.Но ако те ни причиняват болка със садистично наслаждение? Харесах творбата ти,Лили,защото морално етичните ценности са основата на поезията ти.Въпросите са теоретични,защото търсят отговори за практически решения.😍
  • Поздравления,Лили!Много хубава, изпълнена със съдържание творба!Така е,човек е едно денонощие в което деня и нощта се борят за надмощие.
Предложения
: ??:??