Този, който наранява...
Този, който наранява...
/се нуждае да осъзнае, че света може да усмихва, не само наранява. И че когато се усмихваш и усмихваш другите ще си щастлив. И иска да избяга от себе си и да ни накара и ние да избягаме от него, дори от себе си.../
Този, който те наранява
се страхува от вълнененията си.
От това да послуша сърцето си
страхува се дори да мисли...
(в мислите си не мисли)
Този, който те наранява
наранява най - вече себе си.
И не може да повярва.
В реалността на мечтите си...
( в чувствата си не чувства)
Този, който те наранява,
може да е лош или добър...
Но със сигурност потъва
в тъмнината, далеч от светлината.
( всички сме и добри и лоши,
но изборите ни са от значение)
Този, който те наранява,
мисли че е лошо, че е слабост.
Да се страхува и да страда.
Затова неудовлетворението
го удовлетворява...
( Не вижда доброто. Сляп е.
Не вижда смисъл да го избере.
Лъжа е за него. Нещастен е.)
И сам самичък отказва да
осъзнае, че може да е щастлив.
Че когато усмихнеш някого.
Ще усмихнеш и себе си.
( И воюва със другите.
Воюва със себе си.
Но така не знае, че
всъщност бяга от това
да се бори със живота.
Да бъде смел и истински.)
Този, който те наранява
страда също, а може би
и повече, затова хвани
ръката му и да простиш...
се опитай...
© Лили Вълчева All rights reserved.
