3 окт. 2014 г., 16:18
Ще го видите нощем да гледа звездите,
да говори на вятъра, с дни да мълчи.
Като пуснато куче, отнесен, да скита
и преснима света, с две големи очи.
И се смее и плаче, пред яркия залез,
и разтваря годините, с поглед, на две,
и от ниското, чак върховете погалил -
той умира стократно, преди да умре.
С длани две, е зает да поддържа небето
и е влюбен, до край (безвъзратно), в дъжда.
Той владее живота на тази планета
и е негов, безспорно е негов, светът. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация