Този, който пише
Ще го видите нощем да гледа звездите,
да говори на вятъра, с дни да мълчи.
Като пуснато куче, отнесен, да скита
и преснима света, с две големи очи.
И се смее и плаче, пред яркия залез,
и разтваря годините, с поглед, на две,
и от ниското, чак върховете погалил -
той умира стократно, преди да умре.
С длани две, е зает да поддържа небето
и е влюбен, до край (безвъзратно), в дъжда.
Той владее живота на тази планета
и е негов, безспорно е негов, светът.
И макар, че е често, на джоба му тясно,
има всичко, което мечтае човек -
просто, всичко красиво и всичко ужасно,
само в някакво малко, човешко сърце.
И си мисля: Обича го някой, там, горе,
и орисал (проклел го) с такава душа,
че на него, под рентгена даже, му слагат
диагноза „Хроничен синдром доброта“.
И дори да му падне частица в сърцето,
от разбитото, зло огледало на Дявола -
ще заплаче и сълзите, и стъкълцето,
ще си идат безследно, по живо, по здраво.
И понеже са негови всичките думи,
и понеже душата му диша и чувства,
ще разказва живота и ще го наддумва.
Нека после да кажат, дали е изкуство.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментарите!
П.П. Младене, съзнавам, че всичко отдавна е казано, но това не пречи да го кажа и аз, по свой начин. Търсенето на паралели, между моите неща и произведенията на други хора, е безпредметно. Наясно съм, че не съм нито самобитен, нито чак толкова оригинален автор - аз, като всички вас, съм продукт на времето си и тематичния поток, в него. -
Чудесно стихотворение! Бях подготвен да го възприема, благодарение на "Самотният човек" на Борис Христов /от стихосбирката му "Вечерен тромпет"/.
Поздравление, Радост и весели празници от мен! -
Радост Даскалова...
-
Поредния ти хубав и силен стих!
Поздрави от мен,Радост! -
"С длани две, е зает да поддържа небето
и е влюбен, до край (безвъзратно), в дъжда."
Да, той е - творецът-хуманист...
Поздравления за посланието и начина му на изразяване! -
хубаво
-
Нека да е после, а сега " Хроничен синдром доброта". -
И си мисля: Обича го някой, там, горе,
и орисал (проклел го) с такава душа,
че на него, под рентгена даже, му слагат
диагноза „Хроничен синдром доброта“.
Ох, да! Накара ме да си спомня думите на мои колеги, които ви казваха: "Шефке, ти си прекалено добра!" -
Здрасти Рег! Чест е за мен да прочета такъв автопортрет!
-
Чудесно послание! Поздравления, Радост!
-
Много истинска поезия – ненатруфена, стойностна!Браво, Радост!
-
И си мисля: Обича го някой, там, горе,
и орисал (проклел го) с такава душа,
Има и такива хора. И слава, Богу. -
Разкошен стих, Рег!
Човешки.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Хроничен синдром доброта"!