30 июл. 2006 г., 19:19

Този полет е така различен

868 0 13





Lycki & Mojsei



Четейки:”Ще можеш ли?”

от Мойра




С теб летим в тъждество,

преплели ум, душа и тяло,

опиянени в тържество,

в което всичко става бяло.

 

Повеждаш в желание буйно

и там е първата ни среща,

за да станеш вино руйно

в течащата река, гореща.

Няма болки, няма изнемога-

срещите ни са една след друга,

че отхвърлям твоята тревога

в озарението ти на съпруга.

 

В очите ти огледах се веднъж

и там съзрях зората,

която ме направи мъж

със силата дарена от жената.

 

Този полет е така различен

в тишината на взаимност,

че от всичко друго – най-приличен,

си разменяме интимност

в буйното, красиво настояване,

чрез което правим свойта идентичност

с ведрина на съпреживяване

в тъждество, постигащо различност.

 

С теб летим в тъждество,

преплели ум, душа и тяло,

опиянени в тържество,

в което всичко става бяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом така изглежда Мари, добре! Аз ще си замълча деликатно, но някой път заповядай на домашния съвет...
    Поздрав!
  • "С теб летим в тъждество,
    преплели ум, душа и тяло,
    опиянени в тържество,
    в което всичко става бяло."
    Прекрасно,вие двамата сте много добър тандем!
  • Здравей, Веси! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Красиво и нежно, на мен ми хареса1
    с усмивки слънчеви и летни
    Веси
  • Здравей, Мойра!
    Първото, което си казах, когато прочетох творбата ти беше това - ето една влюбена дама. Но това е личното ми впечатление, а аз погледнах на творбата професионално и чрез нея изразих уважението си към теб, но сред поводите беше и този, че видях сред читателите ти Лъки. Така се започна историята с написването на стихотворението, а след това и на разказа. Използвам случая още веднъж да те поздравя и да ти благодаря, като ти пожелавам творчески успехи, защото талантът ти е неоспорим.
    Мойсей

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...