Четейки:”Ще можеш ли?”
от Мойра
С теб летим в тъждество,
преплели ум, душа и тяло,
опиянени в тържество,
в което всичко става бяло.
Повеждаш в желание буйно
и там е първата ни среща,
за да станеш вино руйно
в течащата река, гореща.
Няма болки, няма изнемога-
срещите ни са една след друга,
че отхвърлям твоята тревога
в озарението ти на съпруга.
В очите ти огледах се веднъж
и там съзрях зората,
която ме направи мъж
със силата дарена от жената.
Този полет е така различен
в тишината на взаимност,
че от всичко друго – най-приличен,
си разменяме интимност
в буйното, красиво настояване,
чрез което правим свойта идентичност
с ведрина на съпреживяване
в тъждество, постигащо различност.
С теб летим в тъждество,
преплели ум, душа и тяло,
опиянени в тържество,
в което всичко става бяло.
© Валери Рибаров Все права защищены
Поздрав!