10 сент. 2009 г., 11:45

Траектория на самотата

863 0 2

Изтребваш всички начала.

Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,

подскачащ по висяща равнина,

усещайки на болката бодлите.

 

Линията ти - спираловиден плет,

издига те в някаква посока.

От точка А отиваш в точка Z,

за да откриеш, че целта е плоска.

 

Полярности обстрелват твоето Аз

и прогресивно те объркват до полуда.

Интензитетът на мълчанието - знак,

че в основата залегнала е нула.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Физическо-математическо-геометрично.
    Доколкото поезията е разчупване на познатия изказ, тук я има)))
  • Много оригинално. Добре се е получило. Нещо извисено за феновете на точните науки!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...