10 сент. 2009 г., 11:45

Траектория на самотата

859 0 2

Изтребваш всички начала.

Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,

подскачащ по висяща равнина,

усещайки на болката бодлите.

 

Линията ти - спираловиден плет,

издига те в някаква посока.

От точка А отиваш в точка Z,

за да откриеш, че целта е плоска.

 

Полярности обстрелват твоето Аз

и прогресивно те объркват до полуда.

Интензитетът на мълчанието - знак,

че в основата залегнала е нула.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Физическо-математическо-геометрично.
    Доколкото поезията е разчупване на познатия изказ, тук я има)))
  • Много оригинално. Добре се е получило. Нещо извисено за феновете на точните науки!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...