10 сент. 2009 г., 11:45

Траектория на самотата

857 0 2

Изтребваш всички начала.

Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,

подскачащ по висяща равнина,

усещайки на болката бодлите.

 

Линията ти - спираловиден плет,

издига те в някаква посока.

От точка А отиваш в точка Z,

за да откриеш, че целта е плоска.

 

Полярности обстрелват твоето Аз

и прогресивно те объркват до полуда.

Интензитетът на мълчанието - знак,

че в основата залегнала е нула.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Физическо-математическо-геометрично.
    Доколкото поезията е разчупване на познатия изказ, тук я има)))
  • Много оригинално. Добре се е получило. Нещо извисено за феновете на точните науки!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...